Що е то палиатив? И децата ще ви кажат, че това е лекарство за временно облекчаване на болката. То не лекува самата болест.
За пореден път българските политици в навечерието на избори търсят палиативни решения за болестта на българската електроенергетика - дефицита в сметките й. Никой от властимащите не е готов да погледне смело в очите единствено правилното решение - повишаването на цените до нива, които да покриват реалната себестойност на производството, преноса и преобразуването на електроенергията в България.

Ако бяха честни, биха посочили истинската причина - тя е в кръстосаното и пряко субсидиране на електроенергията. Защото по нашите географски ширини с цената на тока винаги се прави социална политика, както с чуждата пита - майчин помен.

В България най-големият собственик в енергетиката е държавата. А тя е в конфликт на интереси със себе си, играейки си на регулатор. Решението на проблема е цените да покриват обективната себестойност на електроенергията и заедно с това да се улесни достъпът до енергийна алтернатива на потребителите.
Единственият път да бъдат намалени цените на българския пазар е, като се увеличава ефективността, а стимул за това има само ако съществува конкуренция. Никъде другаде по света електрическата енергия не се употребява в такова огромно количество по най-неефективния начин - за отопление. Не трябва да забравяме, че от контакта излизат едва около 22% от първичната енергия, която се влага под формата на гориво за производство на електроенергия. И вместо да предприеме мерки за намаляване на енергоемкостта на икономиката, законодателят на парче кърпи дупки, отваряйки цели ями.

Пример за това е новосъздаденият фонд „Сигурност на енергийната система”. В него щели да постъпват 5% от приходите на всички производители на енергия. Парите щели да отиват за покриване на дефицитите по изкупуването на скъпия ток от НЕК. Иначе казано, държавата, в лицето на НЕК, обезпечава сама себе си, като намалява икономическата ефективност на тези производители на електроенергия, без това да се отрази в крайните цени на тока и без да се ограничи неговото разхищение.

Част от приходите в новия фонд щели да идват и по линия на продажби на квотите за парникови емисии. Парадоксално е, че с парите, получени по схема за ограничаване на въздействието върху околната среда, се стимулира неефективното използване на електроенергията от ТЕЦ, с което негативното въздействие върху околната среда се увеличава. Тоест с парите за намаляване на замърсяването на въздуха ще се насърчават замърсителите му.

И благодарение на тези мерки шефовете на държавните енергийни фирми имат стимул да харчат повече и да назначават още партизани и ятаци. С парите от този фонд ще се компенсира ежемесечно общественият доставчик на електроенергия за разликата между приходи от продажба и реална себестойност на закупената електроенергия.

Държавата субсидира единствения вид енергия, в чието производство са ангажирани мощности, частна държавна собственост. Чрез подобно подпомагане на електроенергията се ощетяват другите две масово използвани енергии - природният газ и топлинната енергия. Така държавата отново е майка за едни и мащеха за други.

Светослав Иванов, експерт към Българска асоциация „Природен газ”