чиста
Перспективи за България като основен коридор за доставки на природен газ в Европа
21/03/2013
Г-н Мартин Бояджиев е роден през 1967 г. в гр. Плевен. Завършил е през 1992 г. Европейски факултет, специалност "Международно икономическо и научно-техническо сътрудничество", а през 1993 г. е следвал в Минногеоложки университет в катедра "Добив и транспорт на нефт и газ".
Професионалният си опит изгражда в Газтек БГ като консултант газоснабдяване, впоследствие е работил като началник отдел „Нови технологии и материали”, а в момента е началник отдел „Иновации". От 1997 до сега също така преподава в МГУ "Св. Иван Рилски".
Г-н Бояджиев има над 25 доклада и публикации в областта на добива и транспорта на природния газ, екологичните му предимства и инфраструктурни проекти за пренос на природен газ; Доклади на международни научни конференции в Пекин, Москва, Женева, Виена и др.
Уважаеми г-н Бояджиев, бихте ли представили накратко Българската асоциация „Природен газ” (БАПГ)?
Асоциацията е създадена през 1994 г. и обединява, както юридически, така и физически лица, които са решили да развиват газовата индустрия в България. Вече осемнадесет години една от основните цели на aсоциацията е да защитава интересите на своите членове. Със своите 49 члена, БАПГ успя да се утвърди като една от най-авторитетните браншови организации в сектора на природния газ в страната и да се наложи като разпознаваем и видим обществен образ.
Последните 5 години са от най-активните и успешни в дейността ни и това в голяма степен е резултат на отговорния социално корпоративен подход на ръководството на сдружението. Създадени са няколко комитета - Газов център, иницииран е клъстер и всички те не просто участват, а формират газовия пазар на България и чрез международните газови инфраструктурни проекти и в Югоизточна Европа.
В национален мащаб БАПГ е сред най-активните инициатори на промени в нормативната уредба, отнасяща се до природния газ. Това стана факт чрез постоянни контакти с органите на държавната администрация и пряко участие на наши експерти в процесите на подготовка, изменение и допълнение на нормативни документи и стратегии.
За нашите читатели представляват интерес постиженията и напредъка на технологиите по пренос на газ през последните години.
Основните потоци от природен газ остава да се пренасят по газопроводи високо налягане, което достига вече над 200 атмосфери за морските участъци и основание за това твърдение е предстоящия старт на строително-монтажните дейности по проект „Южен поток” - газопровод започващ от Джубга (Русия) до Варна по дъното на Черно море, пресичащ Балканския полуостров по две разклонения до южна Италия през Гърция и до северна Италия, с разклонение до Австрия с обща дължина над 3000 км.
Все повече от синьото гориво обаче се пренася и по сравнително по-нови технологии, като втечнен и компресиран природен газ (LNG , CNG). Испания е страна получаваща 60% от импортиран в страната газ чрез танкери във втечнено състояние, като за целта има изградени 6 терминала, на които танкерите да разтоварват втечнения газ, който пренасят. Япония пък е страна използваща само втечнен природен газ, доколкото до страната няма изградени газопроводи свързващи острова с богатите на газ региони в Сахалин или Сибир.
Компресирания природен газ е технология, която за сега намира приложение за пренос на близки разстояния на сушата в региони, където няма изградени газопреноси системи, но съществуват проекти и за пренос на газ през морски пространства и на големи разстояния.
Особено екзотична, но не и абсурдна според мен е технологията за пренос на газ в твърдо състояние, под формата на газови хидрати. Все още научноизследователска разработка, но с изчерпването на конвенционалните газови находища и поевтиняването на технологиите за добив на газови хидрати този процес ще заема своето място в търговския баланс на природния газ, пренасян по света. Най-ценното на тази възможност е количественото натрупване еквивалентно на десетки трилиона кубически метра природен газ доказано открити на дъното на Черно море.
През територията на България се предвижда да преминават газопроводите Набуко и Южен поток, през които ще се извършва пренос на газ до европейския пазар, а също така ще осигуряват доставки и за българския.
До каква степен е необходимо използването на местни и международни добри практики за изграждането на сигурна инфраструктура?
И двата проекта са от голямо регионално и европейско значение за сигурността и надеждността на енергийните системи на страните, през които преминават. Но, докато трасето и подробните устройствени планове на Южен поток са определени и изпълнени в срок, което определя и навременния старт на строителството му през лятото на тази година, то Набуко остава проект за един газопровод без газ. Проект, при който на входа и изхода на тръбата няма реални клиенти и доставчици. А, докато няма и договорени количества, които да бъдат транспортирани по трасето до потенциални потребители на западноевропейския пазар, то и осигуряването на инвестиционни посредници или капитал за реализирането на проекта е мисия по скоро невъзможна, отколкото близо до разумна инициатива.
Наскоро бе учреден първия за България „Клъстер Природен газ”. Бихте ли разказали на повече за тази инициатива?
Клъстерите са сравнително нови за условията на България бизнес структури с цел повишаване на конкурентоспособността на фирмите, членуващи в тях и създаване на научно-технологични и икономически предимства пред конкурентите на пазара.
Необходимостта на компаниите от сдружаване е продиктувана и от възможности за постигане на някои или всички от по-долу изброените дейности: увеличаване на продажбите; намаляване разходите за маркетинг или за достъп до нови пазари; икономии от доставките; разработване и внедряване на продукти и услуги; подобрения в технологичния и производствен процес; подобрения, отнасящи се до компетентността и човешките ресурси.
Всички тези предимства носят ползи за местната икономика чрез повишаване на приходите, заетостта и нивата на уменията. Важна роля за постигане им се възлага на развойните центрове и университетите. Не случайно, в създадения в края на 2012 г. клъстер „Природен газ”, сред учредителите са три университета: Минно-геоложкия университет, Техническия университет - София и Университета за архитектура, строителство и геодезия. Освен тях членове са и единният център за иновации на БАН и български газов център, център за обучение, сертифициране на персонал и развойна дейност на браншовата организация на газовиците в България.
Професионалният си опит изгражда в Газтек БГ като консултант газоснабдяване, впоследствие е работил като началник отдел „Нови технологии и материали”, а в момента е началник отдел „Иновации". От 1997 до сега също така преподава в МГУ "Св. Иван Рилски".
Г-н Бояджиев има над 25 доклада и публикации в областта на добива и транспорта на природния газ, екологичните му предимства и инфраструктурни проекти за пренос на природен газ; Доклади на международни научни конференции в Пекин, Москва, Женева, Виена и др.
Уважаеми г-н Бояджиев, бихте ли представили накратко Българската асоциация „Природен газ” (БАПГ)?
Асоциацията е създадена през 1994 г. и обединява, както юридически, така и физически лица, които са решили да развиват газовата индустрия в България. Вече осемнадесет години една от основните цели на aсоциацията е да защитава интересите на своите членове. Със своите 49 члена, БАПГ успя да се утвърди като една от най-авторитетните браншови организации в сектора на природния газ в страната и да се наложи като разпознаваем и видим обществен образ.
Последните 5 години са от най-активните и успешни в дейността ни и това в голяма степен е резултат на отговорния социално корпоративен подход на ръководството на сдружението. Създадени са няколко комитета - Газов център, иницииран е клъстер и всички те не просто участват, а формират газовия пазар на България и чрез международните газови инфраструктурни проекти и в Югоизточна Европа.
В национален мащаб БАПГ е сред най-активните инициатори на промени в нормативната уредба, отнасяща се до природния газ. Това стана факт чрез постоянни контакти с органите на държавната администрация и пряко участие на наши експерти в процесите на подготовка, изменение и допълнение на нормативни документи и стратегии.
За нашите читатели представляват интерес постиженията и напредъка на технологиите по пренос на газ през последните години.
Основните потоци от природен газ остава да се пренасят по газопроводи високо налягане, което достига вече над 200 атмосфери за морските участъци и основание за това твърдение е предстоящия старт на строително-монтажните дейности по проект „Южен поток” - газопровод започващ от Джубга (Русия) до Варна по дъното на Черно море, пресичащ Балканския полуостров по две разклонения до южна Италия през Гърция и до северна Италия, с разклонение до Австрия с обща дължина над 3000 км.
Все повече от синьото гориво обаче се пренася и по сравнително по-нови технологии, като втечнен и компресиран природен газ (LNG , CNG). Испания е страна получаваща 60% от импортиран в страната газ чрез танкери във втечнено състояние, като за целта има изградени 6 терминала, на които танкерите да разтоварват втечнения газ, който пренасят. Япония пък е страна използваща само втечнен природен газ, доколкото до страната няма изградени газопроводи свързващи острова с богатите на газ региони в Сахалин или Сибир.
Компресирания природен газ е технология, която за сега намира приложение за пренос на близки разстояния на сушата в региони, където няма изградени газопреноси системи, но съществуват проекти и за пренос на газ през морски пространства и на големи разстояния.
Особено екзотична, но не и абсурдна според мен е технологията за пренос на газ в твърдо състояние, под формата на газови хидрати. Все още научноизследователска разработка, но с изчерпването на конвенционалните газови находища и поевтиняването на технологиите за добив на газови хидрати този процес ще заема своето място в търговския баланс на природния газ, пренасян по света. Най-ценното на тази възможност е количественото натрупване еквивалентно на десетки трилиона кубически метра природен газ доказано открити на дъното на Черно море.
През територията на България се предвижда да преминават газопроводите Набуко и Южен поток, през които ще се извършва пренос на газ до европейския пазар, а също така ще осигуряват доставки и за българския.
До каква степен е необходимо използването на местни и международни добри практики за изграждането на сигурна инфраструктура?
И двата проекта са от голямо регионално и европейско значение за сигурността и надеждността на енергийните системи на страните, през които преминават. Но, докато трасето и подробните устройствени планове на Южен поток са определени и изпълнени в срок, което определя и навременния старт на строителството му през лятото на тази година, то Набуко остава проект за един газопровод без газ. Проект, при който на входа и изхода на тръбата няма реални клиенти и доставчици. А, докато няма и договорени количества, които да бъдат транспортирани по трасето до потенциални потребители на западноевропейския пазар, то и осигуряването на инвестиционни посредници или капитал за реализирането на проекта е мисия по скоро невъзможна, отколкото близо до разумна инициатива.
Наскоро бе учреден първия за България „Клъстер Природен газ”. Бихте ли разказали на повече за тази инициатива?
Клъстерите са сравнително нови за условията на България бизнес структури с цел повишаване на конкурентоспособността на фирмите, членуващи в тях и създаване на научно-технологични и икономически предимства пред конкурентите на пазара.
Необходимостта на компаниите от сдружаване е продиктувана и от възможности за постигане на някои или всички от по-долу изброените дейности: увеличаване на продажбите; намаляване разходите за маркетинг или за достъп до нови пазари; икономии от доставките; разработване и внедряване на продукти и услуги; подобрения в технологичния и производствен процес; подобрения, отнасящи се до компетентността и човешките ресурси.
Всички тези предимства носят ползи за местната икономика чрез повишаване на приходите, заетостта и нивата на уменията. Важна роля за постигане им се възлага на развойните центрове и университетите. Не случайно, в създадения в края на 2012 г. клъстер „Природен газ”, сред учредителите са три университета: Минно-геоложкия университет, Техническия университет - София и Университета за архитектура, строителство и геодезия. Освен тях членове са и единният център за иновации на БАН и български газов център, център за обучение, сертифициране на персонал и развойна дейност на браншовата организация на газовиците в България.