Еврогаз, заедно с 18 други организации начело на енергийния преход, изпратиха в края на април съвместно писмо до Европейската комисия и Съвета на ЕС относно Регламента за емисиите на метан.

По-долу излагаме и текста на самото писмо:

Относно: Регламент за емисиите на метан – Спешна нужда от регулаторна яснота за гарантиране на енергийната сигурност на ЕС
До: Тереса Рибера, Изпълнителен заместник-председател
Стефан Сежурне, Изпълнителен заместник-председател
Дан Йоргенсен, Комисар по енергетика и жилищно настаняване
Марош Шефчович, Комисар по търговията, икономическата сигурност и междуинституционалните отношения Йозеф Сикела, Комисар по международните партньорства

Настоящо и предстоящо председателство на Съвета на ЕС: Полша и Дания

Копие до: Дите Юул-Йоргенсен, Генерален директор, ГД ЕНЕР Кристина Лобийо Бореро, Директор, Работна група по енергийната платформа, ГД ЕНЕР Лукаш Колински, Директор, ГД ЕНЕР
28 април 2025 г.

Уважаеми заместник-председатели, уважаеми комисари, уважаеми представители на председателствата на Съвета на ЕС,

Регламентът на Европейския съюз относно емисиите на метан представлява важна стъпка към съгласуването на климатичните амбиции с глобалната търговия с енергия. Като водещи вносители на природен газ в ЕС, ние по принцип подкрепяме стремежа на ЕС към по-голяма прозрачност по отношение на вноса на изкопаеми енергийни източници и приноса към по-широкото разпространение на решения за ограничаване на емисиите на метан в световен мащаб. Въпреки това, постигането на тази цел изисква рамка, която да е едновременно ефективна и приложима на практика, за да се осигури правилен баланс между екологична ефективност, конкурентоспособност и изпълними изисквания за докладване.

Графикът на Регламента, съществуващите неясноти и неговите екстратериториални последици създават сериозни предизвикателства за гъвкавостта и сигурността на доставките на газ в ЕС – особено в момент, когато Съюзът се стреми да осигури достъпна цена и допълнителни доставки на природен газ в замяна на руския внос.

Още сега Регламентът относно емисиите на метан усложнява и в някои случаи възпрепятства подписването на нови договори за доставка на газ. Участниците на пазара са изправени пред значителна несигурност по отношение на съответствието с все още неуточнени изисквания¹, непредвидими рискове от отговорност и потенциални санкции до 20% от годишния оборот на вносител. Тази регулаторна неяснота затруднява оценката на рисковете и създава сериозни пречки за сключването на договори, като по този начин води до непредвидени последици за енергийната сигурност и достъпност в Европа и допълнително напряга и без това ограничен пазар.

С цел ограничаване на тези рискове, настоятелно препоръчваме провеждането на задълбочена оценка на въздействието на изискванията към вносителите, съсредоточена върху ключови критерии като приложимост, екологична ефективност и конкурентоспособност.

Считаме, че са необходими целенасочени корекции на Регламента: например, влизането в сила на изискванията към вносителите – и по-специално свързаните с MRV-еквивалентността (мониторинг, докладване и проверка) и докладването на метанова интензивност – следва да бъде обвързано с публикуването на съответните приложими подзаконови актове и насоки.
Това е необходимо, за да се осигури възможност за спазване още от самото начало и да се избегне пазарно въздействие. Като минимум, трябва спешно да бъде въведен гратисен период за прилагането на санкции, докато всички съответни правила за изпълнение не бъдат напълно въведени и приложими. В този случай трябва също така да се гарантира, че договорите, сключени по време на гратисния период, ще бъдат защитени от санкции. През този период вносителите от ЕС ще продължат да полагат всички разумни усилия за съответствие с изискванията на Регламента, тъй като общественият и акционерният контрол са силен стимул за спазване. Паралелно с това Европейската комисия следва да продължи диалога с индустрията и с партньорските страни извън ЕС, по-специално по въпроса за признаване на еквивалентност на MRV системите.

Оценяваме ангажимента на ЕС за намаляване на емисиите на метан и сме готови да подкрепим конструктивен диалог, за да гарантираме, че Регламентът ще постигне целите си, без да застрашава енергийната сигурност на Европа.

¹ Конкретен пример е първото задължение за докладване в началото на май 2025 г., което изисква компаниите да докладват на националните компетентни органи. Те все още не са официално определени, въпреки задължението, предвидено в чл. 4 от Регламента, а детайлите относно самия процес на докладване също не са напълно ясни. Координацията между компетентните органи в различните държави членки също е от ключово значение за правилното прилагане на Регламента – например, за да се избегне многократното докладване на едни и същи обеми в различни държави. Допълнителни неясноти съществуват и относно това как и къде вносителите извън ЕС трябва да подават своите доклади.

² Това включва по-специално, като част от правните задължения по Регламента: правила за определяне на еквивалентност на ниво държава (чл. 28.6); определяне на всички национални компетентни органи (чл. 4); примерни клаузи за договори (чл. 28.3); методология за докладване на метанова интензивност (чл. 2G.4).

Писмото е достъпно тук.